За категоризация на ИЕПС според реалния риск

Законът дефинира ИЕПС с едно общо определение — §6, т. 18б от ЗДвП: всяко возило с електродвигател, конструктивна скорост над 6 km/h и собствена маса до 50 kg. В тази единствена кутия попадат и леката седнала тротинетка за 12 km/h, и мощно возило, което вдига повече от 50-кубиков скутер.

Резултатът са правила, които не пасват на никого. Едни и същи изисквания се прилагат към возила с коренно различен рисков профил. А когато потребителят се чуди „моето возило ИЕПС ли е, велосипед ли е, или нещо трето", често и самите институции нямат ясен отговор.

Европейският подход е друг — микромобилността се степенува по скорост, мощност и тегло, и правилата следват риска. Стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност (COM/2020/789) върви точно в тази посока.

Добрата категоризация е в основата на всичко останало — на справедливата регистрация, на пропорционалната застраховка, на разумните правила за движение. Без нея всеки нов закон рискува или да пререгулира безобидното, или да недорегулира опасното.

Това е и въпрос на справедливост. Човек с лека седнала тротинетка не бива да носи същата тежест като собственик на возило с мощност на мотопед. Еднаквите правила за неравни возила не са равенство — те са несправедливост в двете посоки.

БАЕМ предлага категоризацията не за да усложни, а за да опрости: ясни класове, ясни правила, ясно кой какво може. Това е рамката, върху която може да стъпи работеща уредба за цялата електрическа микромобилност.