настоящото становище и предложенията в него са насочени към частта от Закона, свързана с индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС).
Персоналната мобилност доказано има огромни предимства за обществото ни и може да реши много от проблемите на съвременните градове - тя е екологична, удобна и по-безопасна, намалява задръстванията и спестява паркоместа. Статистиката е показателна, че индивидуалните превозни средства и в частност електрическите тротинетки си остават най-безопасната форма на транспорт, независимо от скорошните инциденти с такива.
Въпреки безспорните предимства, практиката показва, че съществуват и рискове, свързани най-вече с използването на ИЕПС от младежи, без достатъчно опит, както и с високоскоростните тротинетки, развиващи много над позволените 25 км./час.
На този фон нарастващ брой българи използват в ежедневието си по-слаби ИЕПС, за да ходят на работа, управляват ги безопасно и спомагат за намаляване на задръстванията, вредните емисии и нуждата от парко-места в градовете ни.
Българската асоциация за електрическа мобилност (БАЕМ) наблюдава ускорения растеж на микромобилността у нас. Предложенията за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ЗДвП) отчитат тези тенденции и предлагат редица мерки за повишаване на безопасността на ИЕПС.
Като организация с дългогодишен опит в тази област и експертиза в законодателните процеси, БАЕМ приветства усилията на законодателя за хармонизация на нормативната уредба и предлага няколко допълнителни прецизни стъпки, за да се постигне оптимален баланс между безопасността и насърчаването на иновативните транспортни решения.
Положителни аспекти на предложените промени
Яснота в статута на ИЕПС
Законът вече съдържа легална дефиниция на ИЕПС (чл. 18б, нов – ДВ, бр. 60 от 2020 г.), което намалява правната несигурност относно обхвата на тези превозни средства и улеснява законодателя при създаването на специфични правила за тях.
Мерки за повишаване на безопасността
Разпоредби като задължението за носене на светлоотразителни елементи (чл. 80а) или пропускането на ИЕПС при завиване надясно (чл. 35) допринасят за намаляване на честите инциденти в градска среда.
Чл. 62 („Зона 30“) и чл. 61 (зони със споделено ползване) са добри примери за уредба, намаляваща скоростта на движение и подобряваща безопасността на микромобилните участници.
Основания за разширяване на инфраструктурата
Предвидените дефиниции във връзка с велосипедна инфраструктура (§ 90, т. 84–87) насърчават развитието на специализирани трасета, които могат да се използват и от водачи на ИЕПС. Такъв подход ограничава конфликтите между различните видове участници в движението.
Предизвикателства и конкретни предложения
Въпреки позитивите, БАЕМ счита, че за устойчив и безопасен преход към микромобилност са необходими следните уточнения и допълнения:
1. Ограничаване на мощността на ИЕПС за непълнолетни лица. Персоналните превозни средства имат огромни предимства за обществото ни, но наблюденията ни показват, че използването им от младежи крие рискове. В тази връзка предлагаме следното:
Предложение (примерен нов параграф в раздела за ограничения, свързани с възрастта):
„(1) До навършване на 18-годишна възраст на лицата е забранено да управляват индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС), чиято мощност надвишава 500 вата.
(2) При установено нарушение се налага административна санкция на водача – ако той е непълнолетен, санкциите се определят в съответствие с действащите разпоредби за административни нарушения, извършени от непълнолетни лица.
(3) Когато е установено, че родител или настойник умишлено или поради груба небрежност е предоставил или позволил управлението на такова превозно средство от непълнолетно лице, на този родител/настойник може да бъде наложена административна санкция, определена с наредба, съобразена с принципите за превенция и възпитателен ефект.“
Обосновка:
Управлението на високопроизводителни ИЕПС от лица с недостатъчно опит носи значителен риск.
Въвеждането на санкция за родител/настойник (само при доказано позволяване) усилва превантивната функция на нормата.
2. Дискусия за създаване на специални зони за паркиране и зарядни станции в подзаконови актове
Причина за неуреждане в детайл в самия закон: Законът за движението по пътищата задава общи принципи и изисквания за движение. Детайлите за инфраструктурата (паркинги, зарядни за ИЕПС, специализирани ленти) обикновено се регламентират чрез наредби, общински устройствени планове и програми за развитие на транспортната система.
Подход: Законът може да съдържа обща разпоредба (например в Преходни и заключителни разпоредби или като специален текст), че компетентните органи (МРРБ, общини, АПИ) в определен срок приемат наредби, регламентиращи:
- обозначените паркоместа за ИЕПС,
- условията и реда за поставяне на зарядни станции,
- възможностите за разширяване на велосипедната инфраструктура, където ИЕПС могат законно да се движат.
Обосновка:
Така се гарантира, че темата за инфраструктурата е част от законодателния процес, без да се натоварва самият закон с изчерпателни технически детайли.
3. Модификация на задължението за слизане от ИЕПС при пресичане на пешеходни пътеки
Предложение: Вместо задължително слизане (чл. 80а, ал. 1, т. 6), да се разреши преминаване с изключително ниска скорост (напр. до 10 км/ч) и при абсолютен приоритет на пешеходците.
Обосновка: Така се съхранява пешеходната безопасност, но и се запазва удобството при кратки градски преходи.
4. Въвеждане на задължително използване на каска от всички водачи на ИЕПС
Предложение:
Въвеждане на задължение за използване на защитна каска от всички водачи на индивидуални електрически превозни средства, независимо от възрастта им.
Обосновка:
Според статистиката, повечето пострадали при ПТП с ИЕПС не са носели каска, включително и пълнолетни лица. Рискът от тежки черепно-мозъчни травми при скорост над 20 км/ч надвишава 60%. Каската е минимална, но доказано ефективна мярка за защита. Практиката в повечето европейски държави включва задължителното ѝ носене, включително за възрастни. Налагането на подобно изискване ще доведе до значително намаляване на травматизма и ще уеднакви регулациите с европейските стандарти.
5. Въвеждане на ефективни санкции за управление на ИЕПС в нетрезво състояние
Предложение:
Изрично посочване в закона на забрана за управление на ИЕПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, с прилагане на аналогични санкции, както за велосипедисти и водачи на моторни превозни средства.
Обосновка:
Управлението на ИЕПС в нетрезво състояние представлява сериозна и нарастваща опасност за водача и за останалите участници в движението. Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата ясно идентифицира нуждата от контрол върху такива практики, но реални законови механизми липсват. Приравняването на отговорността със съществуващите правила за други уязвими участници в движението ще въведе ясен правен стандарт и ще позволи ефективна превенция.
В заключение, БАЕМ счита, че предлаганият законопроект е позитивна стъпка в посока осъвременяване на нормативната база за градска мобилност и микромобилност. С горепосочените допълнения и уточнения ще се гарантира както безопасността на пътя, така и стимулирането на устойчиви и иновативни транспортни решения, които вече доказват своята ефективност и удобство в редица европейски градове.
